Устата ѝ се отворила, гръбнакът ѝ се превил на кочияшка, тънката ѝ опашка се накокържила. Белчо пристъпи еднаж, тя — два пъти. Оплезила език — върви!
Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи…
А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.
При мъжете - ами, ние караме колела от хлапета още и никога не съм усетил нещо приятно на седалката, нито пък на седлото, честно казано и ми е трудно да си представя, че на някой мъж може да му хареса, но кой знае.
Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.
Из тъмните гори по цял ден се чували гърмежи от ловджийски шишанета, по широките поляни ехтели звънци от гойни стада, усоите се пълнели от момински песни, младежки викове и сладкогласни кавали.
В дълбокото подножие на тия върхове имало село, планинско село от колиби, пръснати като изгубени една от друга из горите. Жителите му, същи горски деца, живеели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели.
Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни възклицания.
- кръвосмешение Разкази Ма и аз - кръвосмешение Разкази По-добре кръвосмешение Разкази кръвосмешение история Фетиши
Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.
Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки.
- Нека аз да мина първа през банята, за да има време да ми се изсуши косата, а ти след това влез и хубаво си нагрей гърба под душа.
Решавам, че ще се правя на мъж – отивам отзад, да повдигна задницата и да я завъртя, но то си тежи – на няколко подхвърляния успях, но така си сецнах гърба, че ми причерня. Дойде Ели и ми каза:
Баснята ??????? е много известна и утвърдилите се в жанра. Автори като Езоп и Жан дьо Лафонтен имат нейни версии със заглавия „Гарван и лисица“ и „Лисицата и гарванът“. Затова тя е и от по-добре познатите творби на Елин Пелин.